Най-големият дар
Понякога мислите ни нахлуват в нас точно когато искаме с цяло сърце да сме емпатични, да проявим разбиране, съчувствие, да окажем подкрепа… И ние някак в желанието си да сме там за другия, забравяме да сме тук за себе си.
Понякога мислите ни нахлуват в нас точно когато искаме с цяло сърце да сме емпатични, да проявим разбиране, съчувствие, да окажем подкрепа… И ние някак в желанието си да сме там за другия, забравяме да сме тук за себе си.
Понякога си мисля, че всички истински въпроси отдавна са зададени и всички ценни отговори отдавна ги има.
Хубавото на това да имаш блог, който разглежда темите за общуването е, че буквално всеки ден поднася възможности за пост.
2012 ще е година на емпатията за мен! Не че е нещо ново, но пък за сметка на това е категорично ясно.
2011 няма да я запомня с възторзи и вдъхновения, макар че и от тях имаше. Ще я запомня със смирението и с усилието да се смалявам пред волята на живота и евентуално така да порасна в представата за коя съм наистина аз.