Красивата метафора, че съзнанието на човек е като гладка повърхност на езеро, в което можем да се огледаме само ако водата е спокойна, е естествен враг на емоциите, които по самата си природа създават трептения, вълни и бури по повърхността на водата.
Про-даването в крайна сметка означава и да станеш професионалист в даването.
Трудно е да станеш добър в нещо, за което вярваш, че не е добро…
Харизмата започва с автентичността.
Перел говори за неуловимостта на човешкото желание, за мимолетността на всяко“тук и сега“ и сякаш думите оформят пясъчна мандала, която с един замах може да изчезне, но вярата, че я има я поддържа жива.
Ненасилие е да кажеш „ДА” на това, което искаш по начин, който позволява на реалността да се трансформира в желаната посока и без да е необходимо да се привързваш към конкретна стратегия как това да се случи.