Тези дни (направо месеци да си ги кажем) не ме навестява често музата за писане и вместо взиране в екрана на монитора в очакване нещо да се роди повече удоволствие ми доставя взирането в разлистващите се дървета, капките на дъжда и реещите се лястовици.
Отговорността на това, че съм създала блог и съответно имам очакване към себе си да пиша, да го поддържам и да се развива отстъпва пред отговорността да съм честна със себе, да откликвам на вътрешните си желания и да следвам неуловимите знаци. И макар на моменти да ми е трудно от това разминаване на съзнателните ми предпочитания и реалността като цяло съм в мир с положението и изследвам какво има в това. Нали все пак точно аз полагам усилия да уча хората да зачитат „живите неща” и така си напомням всеки път колко спокойствие може да донесе уважението към живота.
За моя радост макар импулсите ми за писане да клонят към нула (или може би именно заради това) се подновяват позабравените ми страсти за неповторимостта на уловения в снимка миг. И така и за моя изненада дори предстои да види бял свят един пролетен албум, посветен на така любимите ми божури! Споделената тук снимка е от личните ми фаворити, а останалите 20-тина очаквайте по някое време през юни!
И така, с този пост пожелавам на всички ни вътрешен мир, от който вярвам, че се раждат всички значими истини и доверие в повелите на живота – нищо, че понякога не ги разбираме!
А иначе чакам музата на думите по-често да ме навестява 🙂