Мъдростта ни застига бавно и осезателно. Като кристалчетата захар в гроздето през септември. Като окраската на ябълката, готова за бране. Като слънцето в месеците с „р“ в тях – идва без да бърза, топли без да жари.
Мъдростта е в бръчките край очите ни, които напомнят колко сме се смели и че е време да се смеем още повече. И в крехките бели коси, които понякога изчезват, когато косите ни изсветляват през август.
Мъдростта е във всеки ден, който живеем крачейки по пътя си с вярата, че има какво да дадем и в щедростта да се даваме и споделяме с онази всеотдайност на плодовете, готови да бъдат обрани.
Вижте сливите, прасковите, крушите, ябълките, гроздето… И онази сладост, която се ражда, само когато сме готови и зрели; когато моментът е дошъл за смелост, сбъдване, споделяне…
Времето е назряло! Есен е!
Този пост е за всички, които са готови и носят зрели идеи за сбъдване. Може би никой няма да ни откъсне преди да посегнем да откъснем себе си.
Мотото на есента за мен ще бъде: Времето е назряло! Може да сме заедно в това с всички, които пожелаят!
Действайте и бъдете щастливи!
И вместо послеслов една мелодия с пиано и цигулка:
Мария и струната на цигулката