Днес попаднах на една статия на английски език, която много ми хареса и както често правя споделих линк-а на стената си във Фейсбук. Последва неочаквано предложение от Галина Лачева – нова приятелка, готова да служи на идеите, които си струва да бъдат разпространявани – да преведе статията. В първия момент се сащисах. Знаейки колко сме заети напоследък всички, направо не можех да повярвам, че някой има желание да отдели време, така съвсем спонтанно и доброволно в името на каузата. После с радост приех да сме заедно във вдъхновението си от тази статия: аз като я споделих, тя като я преведе. Беше едно малко чудо в този ден и се надявам да служи на всички, които ще го прочетат – вече и на български език!

Приятно четене!

Естеството на конфликта, (по материали от http://www.gordontraining.com/)

Конфликтът е момент на разкритие на истината за една връзка – проверка за нейната здравина, криза, която може да я отслаби или укрепи, критично събитие, което може да предизвика трайна неприязън, задушаваща враждебност, психологически белези. Конфликтите могат да отдалечат хората един от друг или да ги сближат в един по-здрав и по-задушевен съюз. Те носят както семето на разрухата, така и семето на единението и могат да доведат както до ожесточена война, така и до по-пълно разбирателство.

Начинът за разрешаване на конфликтите е може би най-ключовият фактор за всяка една връзка. За съжаление, повечето хора се опитват да ги разрешават единствено посредством прилагането на два основни подхода, при които задължително едната страна печели, а другата – губи. И в двата случая обаче резултатът е неефективен и вреден за връзката.

Малко са хората, които приемат, че конфликтът е неизменна част от живота и не е непременно негативно явление. Гледаме на конфликта като нещо, което трябва да избягваме на всяка цена. Често можем да чуем как съпрузи се хвалят, че помежду им никога не е имало сериозно неразбирателство – сякаш това е гаранция за добра връзка.

Някои родители приканват децата си „Хайде без разправии на масата! Да не си разваляме вечерята.” или направо им крещят „Спрете да се карате веднага!”. Родителите на подрастващи често се оплакват, че откакто децата им са пораснали, дрязгите и конфликтите в семейтвото им са зачестили и споделят: „Преди се разбирахме за повечето неща.” или „Досега дъщеря ми винаги ни е слушала и сме се справяли с нея токлова лесно, но вече гледаме на нещата по един начин, а тя – по съвсем друг.”

Дали вкъщи или на работа, повечето от нас мразят да влизат в конфликт, разстройват се силно ако това се случи и не са сигурни как да подходят към него градивно. Всъщност е голяма рядкост, ако в една връзка с времето не се получи разминаване на нуждите на единия по отношение тези на другия. Съвместното съществуване на хора (или групи) е непременно свърано с проявата на конфликти само по силата на това, че хората са различни, мислят по различен начин и нуждите и желанията им не винаги съвпадат.

Следователно конфликтът не е непременно лошо нещо – той е част от реалността на всяка една връзка. Фактите в действителност сочат, че връзка без никакви явни конфликти може да бъде много по-нездравословна от връзка с чести конфликти. Добър пример за това е бракът при който единия от съпрузите е напълно под чехъла на другия или връзката между ръководител и подчинен, при която подчиненият толкова се страхува от шефа си, че не смее да му противоречи по какъвто и да било начин.

Повечето хора познават семейства, особено с повече членове, в които животът е постоянно изпъстрен с конфликти, и въпреки това тези семейства са щастливи и стабилни. И обратното – често четем в пресата за непълнолетни престъпници, чиито родители демонстрират пълно недоумение по отношение на това какво е предизвикало простъпките им. Твърдят, че никога не са имали проблем с детето си, че то винаги е било „послушно”, което обикновено значи „покорно”.

Когато конфликтът в едно семейство или работен екип се изразява открито и се приема за естествено явление, той може да е много по-здравословен отколкото си мислят хората в повечето случаи. Така членовете на семейството или екипа имат възможност да преживеят конфликта, да се научат как да го разрешават и да са по-добре подготвени да се справят при възникване на конфликти в бъдеще. Всеки един конфликт в семейството може да бъде ползотворен ако към него се подходи конструктивно.

Това е решаващото във всяка една връзка – как се разрешават конфликтите, а не колко често възникват. Това е най-определящия фактор за това дали една връзка ще е здравословна или не, дали ще носи взаимно удовлетворение или не, дали ще е добронамерена или не, дали ще е задълбочена или повърхностна, задушавна или хладна, спокойна или бурна.