Колко често са ни стопляли думи като „С теб съм.“ или „Мисля те и те обичам макар и от разстояние.“? И колко често когато ни боли само присъствието на някой близък е достатъчно, за да смекчи тежестта, която ни се струва непосилна?

Другите винаги ще останат важни, заради даровете на съпричастността, които позволяват да усетим единството на душите, но важността на това да можем да присъстваме за себе си в моментите, когато ни е трудно няма как да бъде надценена.

Да сме до себе си, когато сме сами и се чувстваме самотни; когато откриваме, че сме на грешното място с грешния човек; когато ни се плаче и не вярваме, че положените усилия ще донесат желания резултат; когато заставаме пред другите, за да изразим неудобна истина; когато объркано разлистваме душата си, за да открием пътя напред; когато сме отчаяни, че изобщо има път напред…

Колко много би ни донесло само да можем да заставаме до себе си с готовността да прислоним глава на собственото си рамо; да си позволим да поплачем в пространство без осъждане; да потърсим силата в слабостта си, вдъхновение в отчаянието, отговори в тишината…

Живот до себе си означава да мога да си кажа във всеки момент „Тук съм за теб!“ и да няма значение какъв е моментът! Когато се уча, празнувам, лекувам, осъзнавам ограниченията си, плувам, свиря с уста, мисля твърде много, мечтая, ранявам се (съзнателно или несъзнателно), беснея (вътрешно или външно), падам и ожулвам колене, смея се, флиртувам, роша коси, режа сирене, любя се, заблуждавам се, че съм права, медитирам, бера малини, дразня се, плача, срамувам се и не искам да видя никой…

И когато живеем така за себе си някак естествено можем да живеем така и с другите със същата готовност да ни има за тях каквото и да се случва; да ги обичаме каквото и да правят; да избираме мълчаливата подкрепата пред осъждането, близостта пред желанието да сме прави, споделянето пред даването на съвети, изслушването пред  изразяването на мнения…

Има ли по-голяма ценност от това да ни има един за друг?! По който и да е начин да го живеем, с каквито и да е думи да го облечем, и без думи да е – пак ще има същата сила стига да можем да запазваме намерението на така простото и същевременно мощно „Тук съм за теб!“

Има една популярна метафора, че когато ни боли (нас или някой друг), отглеждаме перли в душите си. Така че има красота във всеки миг, който ни помага да преживяваме близост!