Времето е назряло

Мъдростта ни застига бавно и осезателно. Като кристалчетата захар в гроздето през септември. Като окраската на ябълката, готова за бране. Като слънцето в месеците с „р“ в тях – идва без да бърза, топли без да жари. Мъдростта е в бръчките край очите...

30 дена по-късно

Когато на 1-ви юли започнах „тайния проект“ – нито ден без пост в продължение на 30 дена, предизвиках себе си, както отдавна не се бях предизвиквала. На фона на всички пътувания, летни променящи се планове, лични срещи и професионални грижи сега ми...

Кутия съкровищница

Хората, които обичаме книги обикновено обичаме и да си записваме по някоя и друга фраза, към която да се връщаме по-късно. Всъщност записваме ги даже и да не се връщаме към тях, защото понякога самото отбелязване на значимостта, която сме усетили  е било достатъчно....

Бавно, по-бавно, достатъчно бавно

Понякога се задъхвам в живота си, преливам от среща в среща, отмятам задача след задача.  И сигурно всеки има и такива дни, в които ефективността  ни заставя да правим по няколко неща едновременно, да бързаме, да следим часовника, да говорим докато шофираме, да се...

За този блог

Време е да го кажа. Този блог не се роди в следствие на голямата ми любов към писането, а в следствие на голямата ми мъка, че считам, че имам какво да кажа, а не си вярвам достатъчно, за да го кажа. Не беше плод на вдъхновение, а на вътрешна борба, в която желанието...